Важното е да правим разлика между първата и втората смърт. Тогава ще можем да разберем защо Бог Отец се одръпнал от Сина Си, Който висеше на кръста. На ангелите не бе позволено да Му служат. Исус трябваше да бъде третиран така, сякаш бе виновен за всеки ужасен грях, който е извършван някога на света. Под тежеста на осъждението и вината едри капки кръв избиха по-челото Му и попиха в пръстта на Гетисиманската градина.. На Голготск...ия кръст, лишен от присъствието на своя Отец. Той нададе изпълнен с не човешка болка вик: "Боже мой,Боже Мой, защо си ме оставил?" (Матей.27:46)
Започваме ли да схващаме какво беше пренабрегнал моят приятел Сам? Той не бе разбрал реалното страдание на Божия Син-тоест на Самия Бог-на кръста и за това нямаше истинска престава за цената на спасението.. Тук ще се опитаме да изложим някой аспекти на тази "скрита сцена",който сам не осъзнаваше, и която мнозина днес не оценяват реалистично.
Ап.Павел писа: "...чрез един човек, грехът влезе в света и чрез греха-смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха..."(Римляни.5:12). Тези думи съдържат няколко основни въпроса: Ако само един човек е съгрешил, защо всички трябва да умрат? Трябва ли човек да плаща, вината за греха на друг?
Адам в Едемската градина бе преставител на всеки човек, който щеше да се роди. Като глава на земното семейство той стоеше
пред Бога като преставител на цялото човечество. Вие и аз сме били там, преставени чрез гените и хромозомите, които по-късно дадоха наследвеността на Адамовите деца.. Като участници в неговото тяло, всичките му потомци бяха повлияни от това, което засегна него. Той е нашия баща и според законите на наслествеността генетичната информация се предава от век на век.
Какво стана с Адам, а засегна и неговите деца? Грехът постави на изпитание неговото щастие в градинския рай. При послушание го очакваше живот, при непуслушание-смърт. Много добре си спомняме историята с дървото, поседено посред градината. Бог каза:: "В деня в който ядеш от него, непременно ще умреш" (Битие.2-17). Но Адам избра злото.
Нямаше никакви смекчаващи или остраняващи вината обстоятелства. Когато Адам бе на 930 год, присъдата му бе изпълнена. Той умря и го погребаха.
Всички Адамови деца бяха родени, след като естеството на техните родители се оскварни от греха. Те наследиха само онова, което техния баща можеше да им даде. Так че, бяха родени с греховно естество. Няма такова нещо като първороден грях в смисъл, че Адамовите потомци носят отговорността на неговото падение. Истината е, 1е те са подвластни на смъртта също като Адам,, но техната смърт не е наказание за бащиния им грях. Те умряха, защото бяха получили смъртно естество по законите на наслествеността. Смърта им бе резултат от принизеното естество, което първия човек им предаде в наслество. Смъртта на Адам бе наказанието му за неговия личен грях.
От момента, в който първия човек прояви непуслушание, грехът стана постоянен факт. Всяко човешко същество, което се раждаше от тогава нататък, бе подвластно на първата смърт, Всъшност, ако Бог не се бе намесил, тази смърт щеше да бъде вечна. Изпитът на Адам завърши, когато той съгреши. Първият му живот бе погубен. Изгубена бе и всяка надежда за живот след нарушението на условието, което Бог беше дал. Сега го очакваше само смърт-безнадеждна и окончателна. Ако Бог не бе направил нещо повече, щяха да згинат всички-както Адам, така и неговите потомци.

Осигуряване на втора възможност

Веднага след като Адам съгреши, преди още присъдата да бъде изпълнена, Бог пусна в ход плана на спасението чрез "потомството на жената"
.
Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето
...потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му
нараниш петата.
Битие.3:15.

Така даде възможност на Адам за нов изпит. Условието на този втори изпит бе да се приеме спасителят. Който щеше да понесе вината на човека чрез сопствената си замесническа смърт. Нова надежда изгря пред Адам и пред цялото му потомство чрез тази втора възможност . Тя обаче не промени послествията от провала при първия изпит.
Това довежда до интересен въпрос: Как можа Бог да съчетае и да запази и Своята праведност, и любовта Си? Той не отмени вината от първото падение на Адам. Едновремено с това предложи нов живот на всеки чрез друг изпит. Нашият небесен Баща разреши тази трудна диалема по гиниално прост начин.. Той остави хората да изживеят своя ограничен живот и тогава да умрат. Независимо от това дали са правили добро или зло, първата смърт трябваше да настъпи поради послествията на Адамовото падане на първия изпит.. След като всички хора преминат през първата смърт, в която участват не по своя сопствена вина, те ще застанат пред Бога, за да одговорят за сопствените лични грехове. Тогава тяхната съдба ще бъде решена въз основа на втория изпит-как ще одговорят на условията за спасение чрез Христос. Ако хората бъдат намерени виновни за личното си пропадане на втория изпит, ще понесът същото наказание, което понесе и Адам-смърт. В този случай обаче ново благодатно време няма да бъде дадено. Тогава смърта ще бъде тъй наречена "втора смърт"-окончателното и вечното унищожение.
Сега можем да разберем думите на ап.Павел:

Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще
оживеят.
1Кор.15:22.

Спасителният план включва и възкрасение от първата смърт за всички хора,така че да могат да бъдат поставени одвът послествията на Адамовия грях.

гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха
възкресени,
Матей 27:52

(които, като излязоха от
гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха
на мнозина).
Матей 27:53

Това е неопходимо, за да бъдат съдени във възнова на личните си действия и избор. Адам умря, защото яде от плода на забраненото дърво, а не защото извърши нещо след това. Но ако след съда Адам бъде намерен за достоен за втората смърт, то няма да бъде поради това, че е ял от плода, а поради другите грехове, извършени след това, които не е изповядъл и не са му опростени чрез вяра.
Някой може да обвини Бога, че действа своеволно или жестоко, като дава отново живот на мъртвите само да ги унищожи в огненото езеро. Защото просто не ги остави в състоянието на първата им смърт? Защото това не ги остави в състоянието на първата им смърт?Защото това не би одговорило на условията на втория изпит. Първата смърт не е наказание за греха на когото и да е на Адамовото потомство. Справидливостта изисква всеки човек да е одговорен за спазването на условията за сопственото си спасение. Без възкрасение Бог не може да проведе съд и не може да бъде дадено справедливо възмездие. Това не е своволен акт, а изпълнение на стандартите на Божията справедливост.

Как кръстът усигорява прощение?

Да вземем предвид друг аспект. Тази набесна драма ще хвърли по-ясна све тлина върху Божият а любов и жертва. Как смъртта на втория Адам осигорява прощение на на втория Адам осигорява прощение на всички съгрешили ? Библия та казва:

И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.
Еврей.9:22.
Така стигаме до центъра на всичко научено дотук. Неопходимо бе Исус да понесе втората смърт, за да продобие сила да прощава. В основата на прощението стои акт на замесничество. Който прощава, трябва да замести онзи, комуто прощава и доброволно да понесе послествията. Например ако аз прощавам на някого един дълг един дълг, трябва да съм готов да понеса загубата на заетата стойност. Ако прощавам обида, е нужно доброволно да забравя мъката, причинена от нея без да изизквам този, който ме е обидил, да бъде наказан. Справидливоста изисква всеки нарушител да получи възмездие според извършеното-"око за око и зъб за зъб". Този който нанася оскрбление, трябва също да понесе равностойно оскърбление е отплата. Но прощението освобождава нарушителя от онова, което заслужава по закон. Този който прощава, сам понася послествието. Виновният е освободен без наказание. Така виждаме заместването на виновните с невинни във всеки акт на прощение.
Нека си послужим със следната илюстрация: да си преставим, че един убит човек би могъл да прости на своя убиец от гроба. Това означава, че той би се съгласил да умре, за да не бъде наказан убиецът. Приемайки резултатите от престъплението върху себе си, той чрез сопствената си смърт удовлетворява възмездието, което се полага на престъпника по-закон.
Тази илюстрация ни приближава до сърцивината на изкуплението. В него винаги участват две страни-нарушител и ощитен. В случея Бог е потърпевшия, а човекът-нарушителят. Справидливоста изисква равностойно възмездие за г реха. Възможни са само два варианта-или да се изпълни неопходимото наказание, или нарушителят да бъде опростен. Ако бъде дадено прощение, то този, който го дава, ще трябва да понесе послествията от греха вместо виновния. За да може да опрости грешника, Исус трябваше доброволно, в човешко тяло да понесе наказанието, което изисква закона.
Наказанието за греха не е първата смърт, а втората. Затова продължителната агония на Исус на кръста не преличаше на ничия друга. Хиляди престъпници са били разпъвани по същия мъчителен начин. Но те са понасяли телесното страдание на първата смърт. Нашият Спасител изпита ужаса на осъждането и оделянето от Бога-това, което ще почуства в "огненото езеро". Чуствителното Христово естество бе травмирано от вината на скверните блудници, убийци най-долни престъпници. Той бе натоварен с греха на света, за да може целия удар на закона да падне върху Него по същия начимн, както би паднал върху злите и грешниците. Така може да си обясним расксващата болка на Спасителя в последните часове от живота Му. Не бе дупуснат нито един лъч свитлина да проникне през покривалото на плно одръпванне на Неговия Отец. За да може да заеме мястото на виновните грешници и да им осигори прощение, не трябваше да има разлика между христповото и тяхното възмездие.
Нека не си мислим, че отец не страдаше от същата мъка, както Синът. Божията любов и търпение позволиха на нечестивите човеци да измъчат до смърт Неговия Син. Това е най-голямото доказателство, че Той ни обича. Дилемата, която стоеше пред Бога, бе проста. Можеше да пожали или Исус, или нас. Друг избор нямаше. Святият и съвършен закон бе нарушен. Като одражение на Неговата вечна съшност, той не можеше да бъде променен. Възмездието трябваше да дойде. Отец обичаше Сина си, но също и онези, който бяха нарушили закона Му.
Преставете си отново сцената, разиграла се на кръста. Бог гледаше как заплюваха Исус и го удряха в лицето с юмруци. Плачите не бяха достойни да докоснати крайчицата на дрехата Му, но го нараняваха до смърт . Той имаше силата да унищожи тези дребни човеци и да ги предаде на вечна забрава. Бог можеше да спаси Сина Си от ужасните подигравки и обиди. Но ако се бе намесил, нито едно човешко същество не би живяло някога отново. Адам, Аврам, Йосив, Данаил и всички други Адамови деца щяха да бъдат изгубени за вечността. Тяхното възкрасение зависеше от смъртта и възкрасението на Неговия любим Син. Въпреки Своето всемогъщество Бог си спомни всяко оделно лице и име, дори онези, които още не бяха родени. В този момент мислеше и за теб, и за мен. Макар че видя всичките ни нещастни падения, Той копнеше да бъдем с Него през вечността, Знаше, че голяма част от хората няма да приемат предложението за вечен живот, въпреки високата цена, която бе платена, но знаеше и това, че някой ще Го обикнат, и с радост ще приемат замесническата смърт на Сина Му. Ето защо Бог се отвърна от Исус и допусна Той да бъде смазан до смърт под тежеста на грехове, които не бе извършил. Дори и слънцето скри лицето си от ужасната сцена и земята потръпна от протест. "Свърши се!"-извика спасителя и издъхна. (Йоан.19:30).

"Изгубен бе, и се намери"
Лука 15:11-32

Притчите за изгубената овца, за изгубената драхма и за блудния син по различен начин подчертават Божията състрадателна любов към онези, отдалечилите се от Него. Макар че са се отвърнали от Бога, Той не ги изоставя в тяхната окаяност и е изпълнен с благост и нежно състрадание към всички, които са изложени на изкушенията на лукавия неприятел. В притчата за блудния син ни се представя начинът по който Бог постъпва с познавалите някога бащинската Му любов, но позволили на изкусителя да ги подчини на своята воля. "Някой си човек имаше двама сина. И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дяла, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. И не след много дни си събра всичко и отиде в далечна страна." Този по-млад син се бе отегчил от въздържанието в бащиния си дом. Той мислеше, че свободата му е ограничена. Съвсем изопачено си обясняваше любовта и грижата на баща си и реши да последва повелите на собствените си наклонности. Младежът не признаваше никакво задължение спрямо своя родител и без да показва и най-малка благодарност, изискваше да получи правото на наследник в подялбата на бащините си имоти. Той желаеше в момента да вземе наследството, което му се полагаше след бащината смърт. Съсредоточен върху настоящата радост, не се и замисли за бъдещето. След като получава своята част, напуска бащиния дом и заминава за "далечна страна". И понеже има пари в изобилие и свободата да върши каквото пожелае, се залъгва, че сърдечните му желания са постигнати. Там няма никой, който да казва: "Не прави така, понеже ще е за твоя вреда, или: Направи така, защото е правилно". Пропаднали другари му помагат да затъне още по-дълбоко в греха и така разпилява "имота си с разпуснатия си живот".
Библията говори за хора, които "като се представяха за мъдри, глупееха" (Римл. 1:22); Като се представяха за мъдри, те глупееха.
Такава е и историята на младия човек от притчата. Той пропилява с блудници богатството, егоистично изискано от бащата. Съкровището на неговата младежка мъжественост е пропиляно. Скъпоценните години от живота, силата на разума, бляскавото бъдеще на младостта, духовните стремежи - всичко е погълнато от пламъците на страстта. Настава голям глад, той започва да живее оскъдно и е принуден да приеме условията на някакъв гражданин на далечната страна, който го изпраща на полето да пасе свинете му. За един евреин това бе най-презряната и унизителна работа. Младежът, който се хвалеше със свободата си, сега виждаше себе си роб. Изпадна в най-тежкото робство, "държан с въжетата на своя грях" (Пр.5:22). Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Пищността и фалшивият блясък, които го примамват, са изчезнали и сега чувства бремето на своите окови. Седейки на земята в тази пуста и поразена от глада страна, без другари, сам сред свинете, той е в състояние да напълни стомаха си с остатъците, с които биват хранени животните. От веселите спътници, трупащи се край него в дните на благоденствието му и гуляещи за негова сметка, не е останал нито един, който да го подкрепи в този момент. Къде е сега неговата буйна радост? Докато заглушаваше съвестта си и притъпяваше усещанията си, се смяташе за щастлив, но сега, без средства и с неутолен глад, с усмирена гордост и нравствено отпаднал, със слабата си и неблагонадеждна воля, със своите сякаш умъртвени по-изтънчени и благородни чувства той е най-окаяното от човешките същества.
Каква картина за състоянието на грешника! Въпреки че е обграден с благословенията на Божията любов, няма нищо, което отдалия се на себеугаждане и греховно удоволствие, да желае така силно, както отделянето от Бога. Подобно на неблагодарния син и той претендира за Божиите блага като за свои по право. Приема ги като нещо естествено и не отвръща с благодарност, не се отплаща със служение от любов. Както Каин излезе от Господното присъствие, за да търси свой дом, както блудният син отиде "в далечна страна", така и грешниците търсят щастие в забвението на Бога (Римл.1:2 И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично.
Каквито и да са перспективите, всеки живот, чиито център е личното Аз, е пропилян. Всеки, който се изкушава да живее отделен от Бога, разхищава богатството си. Изразходва скъпоценните години, изхабявайки силите на ума, сърцето и душата като на практика изработва своята непригодност за вечността. Човекът, отделил се от Бога, за да служи на себе си, е слуга на мамона. Умът, който Бог сътвори за обществото на ангели, се е унизил до служение на земното и животинското. Такъв е краят, към който клони служението на самия себе си.
Ако сте избрали такъв живот, знайте, че изразходвате парите си не за хляб и работите за онова, което не удовлетворява. Тогава за вас идват часове, когато осъзнавате падението си. Самотни в далечната страна, вие ще чувствате нищетата си и ще извикате в отчаяние: "Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?" (Римл.7:24). Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
Това е същността на всемирната истина, съдържаща се в пророческото слово: "Проклет да бъде оня човек, който уповава на човека, и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от Господа, защото ще бъде като изтравничето в пустинята, и няма да види, когато дойде доброто, но ще обитава в сухите места в пустинята, в една солена и ненаселена страна" (Ерем.17:5,6). Бог "прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните" (Мат. 5:45);за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправеднитено: Хората имат властта да се изолират от слънчевата светлина и дъжда. Така, докато грее Слънцето на Правдата и благодатните дъждове се изливат свободно за всички, отделени от Бога, ние все още може "да обитаваме сухите места в пустинята".
Божията любов още копнее за оня, който е избрал да се отдели от Отец и Той прави всичко, за да го върне обратно в дома Си. В своята окаяност блудният син "дойде на себе си". Измамната сила, упражнявана върху него от Сатана, бе сломена. Той видя, че страданието му бе резултат от собствената му глупост и каза: "Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! Ще стана да ида при баща си." Макар и окаян, блудният син намери надежда в убеждението за любовта на баща си. Тъкмо тази любов го теглеше към дома. Така и уверението за Божията любов е онова, което принуждава грешника да се върне при Бога. "Божията благост... те води към покаяние" (Римл. 2:4). Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
Една златна верига от милост и състрадание на Божествената любов опасва всяка застрашена душа. Господ обявява: "Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да ти показвам милост" (Ерем. 3:1-3).Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;
Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.
Понеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата.
Синът реши да изповяда вината си. Той ще отиде при баща си с думите: "Съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син". Но добавя, като разкрива колко ограничено е разбирането му за бащината любов: "Направи ме като един от наемниците си". Младият човек се отвръща от стадата свине и от остатъците от храна и обръща лицето си към дома. Треперещ от слабост и изнемощял от глад, бърза нетърпеливо по пътя си. Не притежава нещо, с което да прикрие дрипите си; но нищетата е надвила гордостта му и той бърза да измоли място на слуга там, където някога е бил наследник. Когато излизаше от бащината къща, веселият безгрижен младеж нехаеше за болката и копнежа в бащиното сърце. Когато танцуваше и пируваше с разюзданите си спътници, малко мислеше за петното, паднало върху дома му. И сега, когато с уморени и мъчителни стъпки крачеше по пътя към дома, не знаеше, че някой очаква завръщането му. Но докато "бе още далеч", бащата разпозна неговата фигура. Любовта има остро зрение. Дори и причиненото в резултат от греховния му живот обезличаване не можа да скрие сина от бащините очи. Той "се смили и, като се завтече, хвърли се на врата му" в дълга, всеотдайна, нежна прегръдка.
Бащата няма да позволи презрително и подигравателно око да зърне нищетата и дрипите на сина. Сваля широката, богата мантия от собствените си рамене и загръща с нея изнемощялото тяло на сина си, а младежът изридава покаянието си, казвайки: "Тате, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се наричам твой син." Бащата го държи плътно в обятията си и го отвежда у дома. Не му е дадена възможност да поиска място на слуга. Той е синът, който ще бъде почетен с най-доброто от притежанията на дома и на когото очакващите го мъже и жени ще засвидетелстват уважение и внимание, прислужвайки му.
Бащата казва на слугите си: "Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим; защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят." В неспокойната си младост блудният син смяташе баща си за строг и неумолим. Колко е различно схващането му за него сега! Така и онези, които биват измамени от Сатана, смятат Бога за корав и придирчив. Те гледат на Него като на дебнещ да изобличи и осъди, като нежелаещ да приеме грешника, докато има законно извинение да не му помага. Разглеждат Неговия закон като ограничение на човешкото щастие, като обременяващо иго, от което се стремят да избягат. Но тези, чиято слепота е била премахната от Христовата любов, ще признаят Божието състрадание. Той не се явява като тиранично, неумолимо същество, а като баща, копнеещ да прегърне своя каещ се син. Грешникът ще възкликне заедно с псалмиста: "Както баща жали децата си, така Господ жали ония, които Му се боят."
В притчата няма нито упрек, нито осъждане на блудния син за лошото му поведение. Миналото е простено, забравено и заличено завинаги. И така, Бог казва на грешника: "Изличих като гъста мъгла престъпленията ти, и като облак - греховете ти!" (Ис.44:22) "Ще простя беззаконието и греха им няма да помня вече." (Ерем.31:34), "Нека остави нечестивият пътя си, и неправедният помислите си, нека се обърне към Господа и Той ще се смили за него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро." (Ис.55:7) "В ония дни и в онова време, казва Господ, беззаконието на Израиля ще се потърси, и не ще го има, и греховете на Юда, и няма да се намерят." (Ерем.50:20).В ония дни и в онова време казва Господ, Беззаконието на Израиля ще се потърси, и не ще го има, И греховете на Юда, и няма да се намерят; Защото ще простя на оцелелите, които оставям.
Какво уверение за Божията готовност да приеме каещия се грешник! Избрал ли си своя собствен път, читателю? Отдалечил ли си се от Бога? Опитал ли си да се наслаждаваш на плодовете на беззаконието и си ги намерил просто безвкусни? И сега, когато животът ти е пропилян, житейските ти планове - осуетени, и надеждите ти - мъртви, ти седиш самотен и изоставен? Чуваш ли оня глас, който дълго е говорил на сърцето ти, но който си пренебрегнал, който сега ти казва отчетливо и ясно: "Станете та заминете, защото не е тука почивката ви, поради нечистотата, която погубва, да! страшно погубва." (Михей 2:10) Върни се в дома на Отца, си. Той те подканва:"Върни се при Мене, защото Аз те изкупих" (Ис.44:22). Не се вслушвай във внушенията на неприятеля да останеш далеч от Христос, докато се поправиш и станеш достатъчно добър, за да тръгнеш към Бога. Ако чакаш дотогава, никога няма да тръгнеш. Когато Сатана сочи към нечистите ти дрехи, повтори Исусовото обещание: "Който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя" (Йоан 6:37). Кажи на неприятеля, че кръвта на Исус Христос очиства от всеки грях. Превърни молитвата на Давид в своя собствена: "Поръси ме с исоп и ще бъда чист; измий ме и ще стана по-бял от сняг" (Пс.51:7)
Стани и иди при Отца си. Той ще те посрещне "още когато си далеч". Ако в разкаяние направиш дори една крачка към Него, ще побърза да те приеме в своите обятия от безкрайна любов. Ухото Му внимава към вика на каещата се душа. Бог познава дори първия копнеж на сърцето към Него. Никога нито една макар и колебливо отправена молитва, нито една макар и скрито проляна сълза, нито един макар и немощен,но искрен копнеж, не са се въздигали към Бога, без Божият Дух да ги долови и приеме. Нещо повече - преди молитвата да бъде произнесена или съкровението на сърцето - известено, Христовата благодат подкрепя действащата върху човешката душа сила.
Вашият небесен Отец ще снеме от вас опетнените от греха дрехи. В прелестното притчово пророчество на Захария първосвещеникът Исус, който стои облечен с нечисти дрехи пред ангела Господен, представлява грешника. А от Господа бива изречено слово: "Съблечете от Него нацапаните дрехи. А нему рече: Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в богати одежди... И тъй, туриха хубава митра на главата му и го облякоха с дрехи" (Зах. 3:4,5). Така Бог ще те облече с "одежди на спасение" и ще те покрие с "мантия на правда" (Ис.61:10). "Щете ли да лежите всред кошарите, когато крилата на гълъбицата са покрити със сребро, и перата и с жълто злато?" (Пс.68:13).
Той ще ви въведе в Своя дом на пирование и знамето Му над теб ще е любов. (П.П.2:4) "Ако ходиш в пътищата Ми..., обявява Той, ще ти дам свободен достъп между стоящите тук." (Зах.3:7)
"Както младоженецът се радва на невестата, така и твоят Бог ще се зарадва на тебе." (Ис.62:5)Защото както момък се жени за мома, Така и твоите люде {Еврейски: Синове.}* ще се оженят за тебе; И както младоженецът се радва на невестата, Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.
"Той ще те спаси, ще се развесели за тебе с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за тебе с песни." (Соф.3:17). И небе и земя ще се присъединят към ликуващата песен на Отца,:"Защото този мой син бе мъртъв и оживя, изгубен бе и се намери."
Дотук в притчата на Спасителя няма нотки, нарушаващи хармонията на радостната сцена; но сега Христос въвежда нов елемент. Когато блудният син пристигна у дома, по-старият син "беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри. И повика един от слугите и попита що е това. А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. И той се разсърди и не искаше да влезе." Този по-стар брат не е споделял бащината тревога и очакване на оня, който бе изгубен. Затова не изпитваше и бащината радост от завръщането на странника. Звуците на ликуване не събуждат радост в сърцето му. Той запитва един от слугите за причината на тържеството и отговорът предизвиква ревността му. Не иска да влезе, за да поздрави с "добре дошъл" изгубения си брат. Разглежда засвидетелствуваното към блудния син благоволение като оскърбление към самия себе си.
Когато бащата излиза да го увещава, гордостта и злостта на характера му излизат наяве. Той намира своя собствен живот в бащиния си дом за кръговрат от невъзнаградено служене и после го поставя в дребнав противовес на оказания добър прием на току-що завърналия се брат. Така дава ясно да се разбере, че собственото му служене е било по-скоро на слуга, отколкото на син. Когато би трябвало да е намерил трайна радост в бащиното си присъствие, умът му се спира на изгодата, полагаща му се за предпазливия му живот. Думите му показват, че именно затова се е въздържал от насладите на греха. Ако сега по-младият му брат трябва да участва в бащините дарове, той смята ,че ще е накърнен. Оказаното на брат му благоволение му се зловиди. Ясно показва, че ако беше на мястото на бащата, нямаше да приеме блудния син. Той дори не го признава за брат, а хладно говори за него като за "твоя син". Ала бащата постъпва нежно и с него. "Синко, казва той, ти си винаги с мене, и всичко мое твое е"."През всички тези години на братовия ти разпътен живот ти не си ли имал привилегията на общението с мен?."
Всичко, което би могъл да допринесе за щастието на децата си, бе на тяхно разположение. Синът нямаше нужда да моли за дар или възнаграждение. "Всичко мое, твое е." Ти трябва само да се довериш на моята любов и да приемеш дара, който свободно ти се предлага.
Не разпознавайки бащината любов, единият син за известно време се бе откъснал от дома си. Но сега той се е върнал и приливът на радостта отнася всяка обезпокоителна мисъл. "Този твой брат бе мъртъв и оживя, изгубен бе и се намери."
Разбра ли по-възрастният брат собствения си дребнав, неблагодарен дух? Стигна ли дотам да проумее, че въпреки стореното от брат му зло, той си оставаше негов брат? Разкая ли се за своята ревност и коравосърдечие? По този въпрос Христос мълчеше. Тъй като притчата още се развиваше, оставаше на неговите слушатели да определят какъв би трябвало да бъде изходът.
Чрез по-стария син бяха представени непокаяните евреи от Христови дни, както и фарисеите от всички времена, които гледат осъдително на смятаните от тях за митари и грешници. Понеже сами не са стигнали до големи крайности в злото, такива хора са изпълнени със собствена правда. Христос срещна тези предизвикателни и язвителни хора на собствената им територия. Подобно на по-стария син в притчата, те се бяха радвали на особени привилегии от Бога. Твърдяха, че са синове в Божия дом, но имаха дух на наемници. Не работеха от любов, а в очакване на възнаграждение. В очите им Бог бе придирчив надзирател. Те виждаха как Христос подканва митари и грешници да получат безвъзмездно дара на Неговата благодат - дара, който равините се надяваха да си осигурят само чрез труд и упражнение на покаяние - и бяха оскърбени. Завръщането на блудния син, което изпълни с радост бащиното сърце, ги подбуди само към ревност и завист.
Бащиното увещание към по-стария син в притчата бе нежния призив на Небето към фарисеите. "Всичко, което имам, твое е." - не като заплата, а като дар. Подобно на блудния син вие можете да го получите само като незаслужена награда на бащината любов.
Собствената правда не само кара хората да злепоставят Бога, но ги прави студеносърдечни и критични спрямо събратята си. В своята себичност и ревност по-старият брат бе готов да дебне по-младия, да критикува всяко негово действие и да търси да го обвини и за най-незначителнтия недостатък. Той би открил всяка грешка и би я превърнал в най-голямата от всички злини. По този начин би потърсил да оправдае собствения си неумолим дух. Мнозина днес правят същото нещо. Докато душата в началото плахо се бори срещу пороя от изкушения, те бдят упорити, своеволни, недоволстващи, обвиняващи. Могат да претендират, че са Божи чеда, но изявяват духа на Сатана. Чрез отношението си към своите събратя тези обвинители поставят себе си там, където Бог не може да им даде светлината на Своето лице.
Мнозина постоянно питат: "С какво да дойда пред Господа и да се поклоня пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, с едногодишни телци? Ще благоволи ли Господ в хиляди овни или в десетки хиляди реки от масло?... Той ти е показал, човече, що е доброто, и какво иска Господ от тебе, освен да вършиш праведното, да обичаш милост, и да ходиш смирено със своя Бог?" (Мих. 6:6- .С какво да дойда пред Господа, И се поклоня пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, С едногодишни телци?
Ще благоволи ли Господ в хиляди овни, Или в десетки хиляди реки от масло? Да дам ли първородния си за престъплението си, Плода на утробата си за греха на душата си?
Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог?
Това е служенето, което Бог е избрал - "да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот...и да се не скриеш от своите еднокръвни." (Ис.58:6,7). Не това ли е постът, който Аз съм избрал, - Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема, Да пускаш на свобода угнетените, И да счупваш всеки хомот?
Не е ли да разделяш хляба си с гладния, И да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, И да се не криеш от своите еднокръвни?
Когато се чувствате грешници, спасени само чрез любовта на вашия небесен Отец, ще имате нежно съчувствие към другите, които страдат в греха. Едва ли повече ще посрещате злочестината и разкаянието с ревност и порицание. Когато ледът на себичността се стопи в сърцата ви, тогава ще сте в съгласие с Бога и ще споделяте радостта Му от спасението на изгубения.
Наистина, ти твърдиш, че си Божие чедо; но ако това твърдение е вярно, то "твой брат" е онзи, който бе мъртъв, и оживя, изгубен бе и се намери.". Той е свързан с теб с най-съкровени връзки, понеже Бог го признава за син. Като отричаш своето родство с него ти показваш, че си само един наемник в домакинството, а не дете от Божието семейство.
Макар да не участваш в поздравленията към изгубения, радостта ще продължава, възвърнатият ще има свое място до баща си и в бащиното дело. Този, на когото много е простено, много и ще обича. Но ти ще бъдеш отвън в тъмнината, понеже "който не люби, не е познал Бога; защото бог е любов" (I Йоан 4: .
Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.

Муслюманите в корана се казва,че Исус е пророк и учител. Всъшност въопще религията твърди че техния Бог е истинския. На Буда се пазят от косите по манастирите,а на Мохамет се пази от войници гроба. На Христос е празен гроба в Еросалим и не се пази от войници и е възкръснал . Какви Богове може да са на др религии като се намират в гроба и имат нужда от възкрасение. Във архивите е намерено писмо до императора от Лублиус Лентулус което пише че Христос е възкрасявал мъртъвци.

Ето какво свидетълства за Христос езичникът Публиус Лентулус чрез писмото си,изпратено до Римския императо Тиберий в качеството на управител на Юдея:
"Ваше величество и уважаеми Сенат в Рим,от страна на сенатора Лентулус, управител,поздрав!

Разбрах че желаете да узнаете това,което ви съопщавам с настоящето писмо. Тук живее един човек,който се радва на голяма репутация,човек силен т.е,Исус Христос. Народът го нарича пророк на истината,а неговите ученици твърдят,че Той Син Божии сиреч,на Този който е създал небето и земятя и всичко,което съществува и ще съществува на земятя. И от Исус Христос. Чрез една дума Той дава здраве на болните и живот на мъртвите. Има ръст среден и очорователна красота. Погледът Му е тъй славен,щото дъхва доверие у всички,който Го гледат и всички са принудени да Го любят и се боят от Него. Косата Му е кестеняво-червеникав. Тя пада върху ременете Му,като се разделя на две през средата,според обичая на назарейте.Челото Му е шиоко,изразяващо едновременно интелегетност и спокойствиел Нито едно петно или бръчка не се виждат,по руменото Му лице.Неговият нос и уста не дава никъкъв аргумент за психологическа критика,а гъстата Му брада е подобна на косата Мул Тя е дълга и се разделя по средата на две. Погледа Му изразява небесна слава и пронизва. Очите Му сият.Лицето Му,което пръзка виделина,е като слънчеви лъчи,галещи с силната си светлина Божиите творения,тъй щото е невъзможно някой да Го гледа продължително време. Тази блясковост създава удивление. А когато поучава и съветва плачеш,извиква любов и уважение у слушателите Си. Твърди се,че никога не се е смял,очите Му,обаче,вечно са сълзелил Обиятията на ръцете Му са много красиви. Той е много приятен,когато говори,обаче твърде рядко излиза в света. Колкото за учението,което проповядва,то предизвиква удивление в целия Йерусалим. Познава апсалютно всички науки. без да е изучавал някоя от тях. Пътува бос и голагав. Говори се,че подобен човек не се виждал тук по тези места. Много от Юдейте Го считат за Бог,а др. Го обвиняват,че действал против закона на Ваше Величество. Твърде малко ме вълнува лукавщината на тези юдей.. Този човек никога не е причинил зло никому. Ако ваше величество желае да да Го види,според както ми писахте напоследък,известете ми това и аз веднага ще ви Го пратя,тъй като съм готов да изпълня със счирение и покорност всичко,както ваше Величество ми заповяда."
Писано в Йерусалим,Кругул Х,девети месец. Смирен и покорен служител на Ваше Величество:
Лублиус Лентулус- управител
на Юдея.


Гореизложената декларация схожда с докладите на свещеното писание. По отношение на Неговата външност изглежда да си противоричи с пророчеството на Исая.53 глава,който е още преди 700 години пр.Хр. който ще дойде в Юдея като Месия,няма да има красота и блясък.


Исаия 53 глава

1. Кой е повярвал известието ни? И на кого се е открила мишцата Господна?

2. Защото израсна пред Него като отрасъл, И като корен от суха земя; Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме, Нито красота та да Го желаем.

3. Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; И, както човек, от когото отвръщат хората лице, Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.

4. Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и наскърбен.

5. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.

6. Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

7. Той беше угнетяван, но смири Себе Си, И не отвори устата Си; Както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас, Така Той не отвори устата Си.

8. Чрез угнетителен съд биде грабнат; А кой от Неговия род разсъждаваше, Че биде отсечен отсред земята на живите Поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?

9. И определиха гроба Му между злодеите, Но по смъртта Му при богатия; Защото не беше извършил неправда, Нито имаше измама в устата Му.

10. Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал; Когато направиш душата Му принос за грях, Ще види потомството, ще продължи дните Си, И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.

11. Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, И Той ще се натовари с беззаконията им.

12. Затова ще Му определя дял между великите, И Той ще раздели корист със силните, Защото изложи душата Си на смърт И към престъпници биде причислен, И защото взе на Себе Си греховете на мнозина И ходатайствува за престъпниците.

С това обаче,Исая иска да каже,че Той не ще има богаство,нито украси,нито светска слава. Физически Той е бил съвършено същество,но по образ-подобен нам. Не е притежавал земен блясък,защото славата Господна е почивала върху Него. Йоан Кръстител Го познал по осветеното от Святия Дух лице,по което не се забелязва следа или бръчка от греха. Той Го е преставил пред народа " Божият Агнец"(Йоан.1:36)

И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!
Че Христос е плакал често,това четем в евангелията. Той плака на Йерусалим,за Лазар,когато умря,и друг път,но никъде не четем,че се е смял.
За учението и мъдроста Му,евангелията казват,че народът,който Го е слушал,се удивлява на думите Му. За забалязване е,че Лентулус не казва,че не се учил в Египет или Индия на накромания (способ да се говори с умрелите),факирство,според както твърдят днешните култови философски учители. Следователно,декларацията на езичника-римлянин събаря неоснователните твърдения на днешните невярващи.
Евангелието заявява,че мнозина са се удивлявали на учението Исусово и са се запитвали: "Как знае Този книга,като не се е учил?"

Освен сборника с евенгилията и апостолските послания, които ни докладват за живота и учението на Исус Христос, намират се други доклади от такова естество в старите исторически летописи,който също говорят недвумислено за Исус и за къкъв е бил считан Той от сътветните владетели по онова време. Документите в която публикуваме в тази брошура,хвърлят по-голяма светлина върху докладите с евангелията за живота,осъждането и разпиятието на учителя от Назаред както и в природните явления,станали във връзка с тези събития,които днес се отричат от много учени.
От приложените тук документи се вижда ясно липсата на съдебна правда в римската власт,която,потикната от политическаи и др.земни интереси,осъди на смърт Невиния,а освободи виновния Варава,покварен от най-големи криминални престъпления. Тази фатална съдебна грешка,която предаде Исус на смърт,е едно сириозно предупреждение за всички съдебни институти .Под формата на последователи на осъдения Исус от Назеред дано не се повтори същата неправда от страна на правистите по отношение на невини същества,без да имало някъкъв аргумент за виновност. От изложините докоменти ще се води състоянието на хора,лишени от кроткото влияние на Божието присъствие. Тяхната суровост и жетокост до неимоверно висока степен би ги довела до това късоглество,което реши съдбата на Богочовека.л Правдата Божия си остана обаче едно непрооменливо дело и,който би се осмелил да я престъпи,няма да бъде оставен не наказан.. Пилатовата, Юдовата и на юдейските началници неправдата се извършва от ръководителите на един народ. то проклятието пада върху целия народ.
1. Архивите на императорите говорят.

Ето какво свидетълства за Христос езичникът Публиус Лентулус чрез писмото си,изпратено до Римския императо Тиберий в качеството на управител на Юдея:
"Ваше величество и уважаеми Сенат в Рим,от страна на сенатора Лентулус, управител,поздрав!

Разбрах че желаете да узнаете това,което ви съопщавам с настоящето писмо. Тук живее един човек,който се радва на голяма репутация,човек силен т.е,Исус Христос. Народът го нарича пророк на истината,а неговите ученици твърдят,че Той Син Божии сиреч,на Този който е създал небето и земятя и всичко,което съществува и ще съществува на земятя. И от Исус Христос. Чрез една дума Той дава здраве на болните и живот на мъртвите. Има ръст среден и очорователна красота. Погледът Му е тъй славен,щото дъхва доверие у всички,който Го гледат и всички са принудени да Го любят и се боят от Него. Косата Му е кестеняво-червеникав. Тя пада върху ременете Му,като се разделя на две през средата,според обичая на назарейте.Челото Му е шиоко,изразяващо едновременно интелегетност и спокойствиел Нито едно петно или бръчка не се виждат,по руменото Му лице.Неговият нос и уста не дава никъкъв аргумент за психологическа критика,а гъстата Му брада е подобна на косата Мул Тя е дълга и се разделя по средата на две. Погледа Му изразява небесна слава и пронизва. Очите Му сият.Лицето Му,което пръзка виделина,е като слънчеви лъчи,галещи с силната си светлина Божиите творения,тъй щото е невъзможно някой да Го гледа продължително време. Тази блясковост създава удивление. А когато поучава и съветва плачеш,извиква любов и уважение у слушателите Си. Твърди се,че никога не се е смял,очите Му,обаче,вечно са сълзелил Обиятията на ръцете Му са много красиви. Той е много приятен,когато говори,обаче твърде рядко излиза в света. Колкото за учението,което проповядва,то предизвиква удивление в целия Йерусалим. Познава апсалютно всички науки. без да е изучавал някоя от тях. Пътува бос и голагав. Говори се,че подобен човек не се виждал тук по тези места. Много от Юдейте Го считат за Бог,а др. Го обвиняват,че действал против закона на Ваше Величество. Твърде малко ме вълнува лукавщината на тези юдей.. Този човек никога не е причинил зло никому. Ако ваше величество желае да да Го види,според както ми писахте напоследък,известете ми това и аз веднага ще ви Го пратя,тъй като съм готов да изпълня със счирение и покорност всичко,както ваше Величество ми заповяда."
Писано в Йерусалим,Кругул Х,девети месец. Смирен и покорен служител на Ваше Величество:
Лублиус Лентулус- управител
на Юдея.

Нашата тема сега е - какви практични стъпки трябва да предприема, за да получа спасение. Как трябва да живея?
В Мат. 16:26
Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?

Исус открива безсмислието на материалните придобивки, ако човек заради тях изгуби този и вечния живот. Хиляди хора губят живота си от много тичане и ядосване за придобиване на земни богатства. Но идва момент, когато те виждат празнотата на всичко придобито, виждат и духовната си нищета.
Какво да сторим, за да се спасим, за да получим обещания от Бога вечен живот?
Първото условие на Библията е записано в Деян. 2:37,38 - "Покайте се!". Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?
А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

Ап. Павел пояснява много добре що е истинско покаяние. Той казва: "Покаянието е скръб по Бога" (2 Кор.7:10)Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

Или с други думи, с нашите беззакония ние сме огорчили и наранили нашия Небесен Отец - Бога, и поради това скърбим. Пророк Езекиил в тънкости пояснява що е покаяние в Езек. 36:31 и 20:43.
Тогава, като си спомните нечестивите си постъпки и недобрите си дела, ще се отвратите сами от себе си пред очите си поради беззаконията си и поради мерзостите си.
Там ще си спомните за постъпките си, и за всичките си дела, в които се осквернихте; и ще се погнусите сами от себе си поради всичките злини, които сторихте.

Истинското отвращение от собствените ни грехове може да бъде предизвикано от влиянието на Св. Дух. Същевременно Той обръща душата към разпнатия Исус, и човек разбира, че неговите нечестия са причината да приковат Исус на кръста.
Втората стъпка след покаянието е изповядване на греховете. Св. Дух подтиква истински покаяният грешник да търси прошка за греховете си. Апостол Йоан (1Йоан. 1:8,9)Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас.
Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.
Исус казва че готов да ни прости всички грехове, които изповядваме, и да ни очисти от всяка неправда. За да ни се простят греховете няма нужда да отиваме на Божи гроб или да се самоизтезаваме. Ако сме сгрешили нещо, което засяга само Бога, тогава трябва да търсим прошка само от Него. Ако сме засегнали и някой човек, тогава ще търсим прошка от него, а после и от Бога.

И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния.
(Яков 5:16).
Когато съзнаваме, че сме онеправдали някого, но не искаме да отидем да търсим прошка, и в същото време продължаваме да се молим, такава молитва няма да бъде чута от Бога. Ние сме длъжни да търсим прошка и да сме искрено решени да не повтаряме грешките си (Пр. 28:13).Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.

Дали другата страна ще ни прости - това засяга другата страна, не и нас. Ние сме направили нужното за сдобряване с брата си, но инициативата трябва да е наша, а не да чакаме другия да дойде при нас.

И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.
(Мат. 5:23,24).

Ако грехът се повтаря, ще търсим прошка всякога и ще се борим, докато го победим, без да се отчайваме. Ако вината е свързана с материални злоупотреби, загубата трябва да се възстанови.
тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека повърне това, което е вземал с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или повереното нему нещо, или изгубеното нещо, което е намерил,тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека повърне това, което е вземал с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или повереното нему нещо, или изгубеното нещо, което е намерил,
или какво да е нещо за което се е заклел лъжливо; нека го повърне напълно и му притури една пета; в деня когато се намери виновен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи.
(Лев. 6:4,5).
Трето: Трябва да вярваме, че Исус е нашият Спасител. Всички наши молитви биха били напразни, ако Той не бе умрял на кръста за нашите грехове (Йоан 3:16-18; Деян. 16:31).

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:
Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.


А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.
Да повярваш в Христа значи да Го приемеш в сърцето си, в живота си, като свой личен Спасител и да живееш за Него.

Четвърто: Трябва да се "новородим", или да се "обърнем" (Деян. 3:19-20). Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа,
и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса.

В срещата с Никодим, юдейски началник, Исус поясни новорождението (Йоан. 3:1- .

Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.

Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}*, не може да види Божието царство.

Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.
Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.


То е коренна промяна на стимули, цели и идеали - друга насока на целия ни живот. Пророк Езекиил илюстрира това с особен вид "сърдечна операция" - изваждане на нашето "каменно" сърце и замяната му с "меко" - коренно преобразяване на личността и характера (Езек. 36:26,27).Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.

И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате.

Последното изискване Словото нарича "освещение", или усъвършенстване на характера (2 Сол. 2:13; 1 Петр. 5:10).

А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, загдето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината;

А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа [Исуса], ще ви усъвършенствува, утвърди, укрепи [и направи непоколебими], след като пострадате малко.

Горепосочените духовни процеси са сравнително кратковременни, но освещението е процес за цял живот. Всеки ден трябва да напредваме, да побеждаваме слабостите си. До последното ни дихание животът ни трябва да е насочен все напред и нагоре.
Но как да сме сигурни, че се движим в правилната посока? За да знаем кой е критерият за добро, право и свято, трябва да се съобразяваме с Божия закон, с Десетте Божии заповеди. Там е пояснено какво Бог смята за право. Не човешките разбирания за право, но Божията мярка! Бог, от Когото очакваме прощение на греховете, спасение, вечен живот и всичко друго, определя кое е право и кое не.

Битие 1:27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

Човекът е бил създаден по образ Божий, без никакви наклонности към злото. Съвършеното послушание е било гаранция за вечно щастие. Освен висши умствени способности той е имал и свободна воля. Човекът е имал пълната свобода да избира своето поведение - да се покорява на Бога или не.
Човек бе създаден в невинност, но тя трябваше да се развие в праведност, т.е. човекът да срещне злото, да го порицае и да го отхвърли със свободната си воля, да има свое становище против злото. Забраненото дърво щеше да послужи като изпит на неговия свободен избор (Бит. 2:15-17).
И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;
но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

Същественото при този изпит беше послушанието или непослушанието спрямо Бога, а не от какъв вид беше дървото. Непослушанието лишава човека от вечния живот и той става смъртен.
Адам направи погрешения избор, който доведе до тежки последици за цялото човечество - той изгуби своята невинност, своето безгрешно естество. Той получи влечение към злото, докато по-рано имаше влечение към доброто. Бог предупреди за това първия човек, а по-късно и неговия син, Каин (Бит. 4:7).
. Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.

Ето как векове след това, ап. Павел се оплаква от своята покварена от греха природа - Римл. 7:17-19,21: "...Желание за доброто имам, но не и сила да го върша". "Искам да върша доброто, но вместо добро върша зло", казва апостолът.

Грехът е отровил, превзел е мисленето, чувствата, волята и съвестта на човека. Исус пояснява това в Мат. 7:21-23 - "... отвътре, от сърцето на човеците излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства..", т.е. нравственото естество на човека е изродено в греховно.
Една от истините, които Библията казва, е, че човек сам не може да си възвърне загубената невинност. Пророк Еремия описва това в Ерем. 13:23
Но моля ви се, братя, да ви не бъде тежко това увещателно слово, защото накъсо ви писах

Чрез две сполучливи сравнения. Както негърът не може да си промени цвета на кожата и леопардът шарките си, така и грешникът не може да прави добро. Нужна му е помощ отвън.
От любов към хората Бог е създал един план за спасение на падналата човешка раса. В центъра на този план стои Божият Син - Исус Христос. Исус Христос е този, Който дава възможност на грешника да си възвърне невинността, и още повече, да намрази греха, да го осъди и отхвърли (Деян. 4:12).
И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.}* човеците, чрез което трябва да се спасим.

Апостол Йоан в евангелието си пише, че "Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот" (Йоан 3:16).

Още пророк Езекиил бе казал, че Бог желае доброто на престъпника и не благоволи в страданието и в смъртта му (Езек. 18:23,32).Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? казва Господ Иеова, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее?
Когато, обаче, праведният се отвърне от правдата си и стори неправда, като извърши всичките мерзости, които нечестивият върши, тогава ще живее ли? Ни едно от праведните дела, които е сторил, няма да се помни; за престъплението, което е извършил, и за греха, който е сторил, за тях ще умре.
Но вие казвате: Господният път не е прав. Слушайте сега, доме Израилев: Моят ли път не е прав? не са ли криви вашите пътища?
Когато се отвърне праведният от правдата си и извърши неправда, ще умре за нея; поради неправдата, която е извършил, той ще умре.
А пък когато нечестивият се обърне от нечестието, което е извършил, и постъпи законно и право, той ще опази жива душата си.
Понеже се е смислил и се е обърнал от всичките престъпления които е сторил, непременно ще живее, няма да умре.
Но Израилевият дом казва: Господният път не е прав. Доме Израилев, Моите ли пътища не са прави? не са ли криви вашите пътища?
Затова, доме Израилев, Аз ще ви съдя, всеки според постъпките му, казва Господ Иеова. Покайте се и обърнете се от всичките си престъпления, та да ви не погуби беззаконието.
Отхвърлете от себе си всичките престъпления, с които беззаконствувахте, и направете си ново сърце и нов дух; защо да умрете, доме Израилев?
Понеже Аз не благоволя в смъртта на оня, който умира, казва Господ Иеова; затова върнете се и живейте.


Нека сега накратко да проследим развитието на Божия спасителен план. Бог е предвидил този план още преди сътворението на земята в случай, че човекът съгреши. В Стария Завет Той го е съобщил на еврейския народ, а в Новия е изпратил Своя Син да го реализира (1 Петр. 1:18-20)Като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви,
но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист,
Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас,

Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".
(Еф. 3:11).

Още на Адам Бог каза този план с думите, които четем в (Бит. 3:15) Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.


А на Авраам не позволи да пожертва своя син Исак, но сам Той, Бог Отец, даде Своя Син да умре на кръста. Говорейки с Авраам и казвайки му, че "в твоето потомство ще се благословят всичките народи", Бог е имал предвид Исус Христос (Бит. 22:15-1 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.


А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.
(Гал. 3:16).

Както Авраам страдаше, докато приготвяше сина си за жертва, така и Бог Отец страдаше, докато Исус, Неговия Син, висеше на кръста.
За този план Бог е говорил чрез пророците - как ще дойде Исус, а също и чрез жертвоприношението в Стария завет - символ на Исусовата жертва. Всяко заклано агне от който и да е грешник в Стария завет говореше, че Исус ще дойде и ще умре за греховете на всички покаяли се грешници, за да им се простят греховете. Йоан Кръстител, виждайки Исус как идва към него, извиква: "Ето Божият агнец, Който носи греха на света!" (Йоан 1:29).На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!

Чрез пророците Бог бе предсказал времето, месторождението, мисията и делата на Исус, векове преди Той да е дошъл на земята. В Исая 53:3-6, 9-12

Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; И, както човек, от когото отвръщат хората лице, Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.
Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и наскърбен.
Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.
Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

И определиха гроба Му между злодеите, Но по смъртта Му при богатия; Защото не беше извършил неправда, Нито имаше измама в устата Му.
Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал; Когато направиш душата Му принос за грях, Ще види потомството, ще продължи дните Си, И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.
Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, И Той ще се натовари с беззаконията им.
Затова ще Му определя дял между великите, И Той ще раздели корист със силните, Защото изложи душата Си на смърт И към престъпници биде причислен, И защото взе на Себе Си греховете на мнозина И ходатайствува за престъпниците.


Тук са предсказани страданията, духовното Му величие и жертвата Му за човешката раса.
Днес всеки от нас може да гледа с кураж в бъдещето. Чрез вяра в Христос и чрез искрено покаяние ние получаваме прощение на греховете и сила за един нов, праведен живот. Получаваме победата над наследени и придобити влечения към злото. Чрез пророк Езекиил Бог пояснява как ще стане това - като ни даде ново сърце и нов дух и като вложи в нас Своя Свят Дух, без Който човек не може да победи злото в характера си (Езек. 36:26,27).

Днес в християнския свят има две разбирания за това как един грешник може да бъде оправдан от греховете си. Eдни хора мислят, че това става чрез дела, а други - чрез вяра. По-иначе казано, едните смятат, че щом започнат да спазват Божиите заповеди и правят добри дела, ще им се простят греховете. А другите смятат, че това става само чрез заслугите на кръвта на Исус Христос.
Вярването за оправдание чрез дела се корени още в езичеството. Те, езичниците, правели всичко, за да омилостивят Бога, даже някои жертвали дори своите деца.
Юдейската религия, въпреки, че в основата си е била базирана на вяра, постепенно се превърнала в оправдание чрез дела. Че евреите по времето на Исус са смятали спасението като продукт на делата, се вижда от въпроса на богатия младеж: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?" (Мат. 19:16). Също и фарисеят от притчата, в своята молитв започна да изброява делата си - Лука 18:11,12.
Католическата църква през средновековието е предлагала "индулгенциите", т.е. опрощателните писма, колкото повече пари дадеш, толкова повече грехове ти се прощават, даже и тези, които още не си направил.
По-задълбоченото изучаване на Библията показва, че прощение на греховете става само чрез вяра. Сам Исус в Йоан 3:16 казва: "... за да не погине ни един, който вярва в Него (в Исус), но да има вечен живот". Великият апостол на езичниците, Павел, в Гал. 2:16, пояснява спасението така: "... като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа...".[/b]
Спасението на човека има два етапа: покаяние и освещение. Когато грешникът повярва в Христовата жертва и се моли за прошка, Бог му вменява Христовата правда и тогава грешникът стои пред Него като че ли никога не е сгрешил. Освещението пък е дълъг процес, в който бившият грешник, с Божията помощ ден след ден побеждава и оставя старите си грехове и слабости. Това е придадената правда. До 16 век поради липса на познания от Свещеното Писание теорията на спасение чрез дела е била общоприета. В началото на 16 век Мартин Лютер пръв издига и проповядва Библейското становище за оправдание чрез вяра.
Има деноминации (църкви), които смятат, че след като се оправдаваме чрез вяра, тогава няма нужда от спазване на Божия закон, т.е. Десетте заповеди. Но какво излиза тогава? Бил съм оправдан, за да започна отново да греша? Четейки Римл. 7:7 и Гал.3:24 ние разбираме, че законът ни открива кое е грях и ни води при Христа, за да се оправдаем чрез Неговата кръв. После ни предпазва от грешки, като ни показва кое е грях, за да поемем правилния път към освещението.
В Римл. 3:28,31 ап. Павел резюмира въпроса за спазването на закона така: "...Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! но утвърждаваме закона". Помилваният престъпник трябва вече да съблюдава гражданските закони, иначе отново ще бъде осъден. Така е и с помилвания грешник.
Ние пазим Божиите заповеди не за да се оправдаем, а защото сме спасени чрез вярата в Христа. Спасението става чрез вяра, а делата са последица, резултат от вярата.

Преди идването на Христос, сатана ще имитира пришествието Му и то в блясък и слава„за да заблуди, ако е възможно и избраните”.
1.Ще бъде преди истинското-2Сол.2:3 Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта,
Докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.8 ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си, тогава, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят; ще бъдат излъгани всички, които са отхвърлили Бог или не са вършили волята Му. Лично Христос ни предупреждава –пазете се от лъжехристи!!
2.Сатана ще се явява само на отделни места, но няма да има хиляди ангели, няма да идва от небето така, че всички цялата планета едновременно да го виждат- Мар13:21ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Ето там! не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните;
3.Ще прави много чудеса и знамения, Най-вероятно ще лекува, ще имитира възкресяване (а това ще бъдат зли духове). Уж ще проповядва, а ще убеждава хората да нарушават Божия закон, “понеже беше открай човекоубиец и не устоя в истината-Йоан.8:44; Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.
Откр17:11 И звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в погибел;
Той е осмият цар, който е от седемте и отива в погибел. Откр.13:15 Позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.;[/size] 2Кор11:14не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел. Ще говори благо. Дейности подобни на Христовите при първото Му идване.
–4.На сатана може да бъде позволено да носи точните дрехи, подобни на описанието на Исус в Откровение, и слава, каквато грешни очи не са виждали до този момент на света! Измамата ще бъде придружена от зрителни и звукови ефекти, което ще я направи неустоима за хора, които не са научени да се доверяват на Словото, повече отколкото на очите, ушите и собствената си преценка.
5.Ще има доста общи неща с поклонението в стария Вавилон на издигнатия образ от Навуходоносор.
Докато при Христовото-1.-7те язви ще са минали, всичко ще е унищожено и съсипано -градове, планини, острови. 2.-Христос не ще има работа с грях, т.е. няма да изцелява и проповядва Евр9:28
така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.

Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях,

Йоан.15:5.Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.

Krum Pchelinski: Христянинът прави това,което е право,защото е христянин,а не да стане такъв. Някой казват "Христянинът е човек,който живее според златното правило".
"Христянинът е честен."
"Христянинът е добър и любезен".
"Христянинът обича ближните си".
Чуваме много различни отговори,но всички имат нищо общо.Наблягат на поведението. Името на Христос не се споменава нито веднъж.
"Христянинът прави това и това. Христянинът не прави едекво си". "Чули сме някой да отговаря: "Христянинът е този който обича Христос".

Какво е христянството? Дали се споменава на поведението? Или основата е на лично опознаване на Христос? Трябва да намерим нишката,водеща към разбирането и преживяването на спасение чрез вяра в Христос. Христянството е въпрос на познаване на Христос. Поведението,отличаващи христяните от нехрисстяните,е резултат,а не причина от отношението към Исус,основано на вяра.
Да префизираме казаното. Ябълковото дърво,а не за да стане такова. Исус направи такова сравнение:"Също така,всяко добро дърво дава добри плодове,а лошото дърво дава лоши плодове,или лошо дърво да дава добри плодове" Матей.7:17-18.
Ако се интересуваме от добри плодове,хубаво е да започнем с добри плодове. Задачата ни би била да го напояваме,да го ториме и да му даваме възможност
слънцето и дъждът да си свършат работата си. Не е неопходимо да произвеждаме плод. Ако дървото е здраво,плодът неизбежно ще дойде.
Така е и христянския живот. Този, който се опитва да живее христянски живот,като обработва поведението си, е влязъл в улица без изход. В "Притччи Христови"е казано:"Чрез обновяването на сърцето Божията благодат действа за преобразяване на живота.Никаква външна промяна не е достатъчна,за довеждането до хармония с Бога. Има мнозина,които се опитват да се реформират,като оправят този или онзи лош навик. Надяват се така да станат христяни,но започват не там,където трябва. Първата работа ни е сърцето.
Колкото и праведен да е животът ни,колкото и добри дела да вършим,колкото и благочистиви да изглеждаме,ние не сме истински христяни,докато не опознам

Тези точки са да помислим чрез стиховете който са посочени. Как може да достигнем до праведност? Всеки може да каже мнението си.

1. Христянинът прави това,което е прово,защото е христянин,а не за да стане такъв. Йоан.15:5.Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.

2. Правда е равно на Исус. Нямаме правда,оделени от Него. Рим.1:16-17.Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.
Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".

3. Единствиния начин да търсим праведност е да търсим Исус. Рим.4:4-5. А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

4. Христянството и спасението не се основават на това, което правим, а на Този, Когото познаваме.
Рим.3:28. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

5. Направеното на зло не означава, че вършиме добро. Да не бъдем лоши не означава, че сме добри.
Матей.23:27-28. Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.
Също така и вие от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

6. Праведноста ще ни направи морални, но моралът няма да ни нправи праведни. Матей.5:20.Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.

7. Добрите ни дела нямат нищо общо с спасението,как
то и лошите дела нямат нищо общо за погубването ни.
Римляни.3:20.Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

Библията най удивителната книга !
Библията не е обикновена книга и не може да се чете, както четем останалите книги, а трябва да се изследва. Тя е уникат, единствена по рода си, понеже е единственото Божие писмо от любов до човека. Повече от удивително е Твореца на Всемира да ти пише лично!! Можем да я разберем правилно само, ако се изпълнят две условия: Іто- да се чете с молитва, Светия Дух да ни даде способност да я разбираме и да ни открива Божиите истини в нея и ІІто –да имаме искрено желание да познаем Бог и да научим какво иска да ни каже. Ако я четем за да намерим стихове, които оправдават желанията ни, Бог никога не ще ни се открие. Колкото по усърдно се изследва, толкова по-интересна става. Толкова по-удивен е човек от невероятната ѝ дълбочина, доказателство за нейната уникалност! Само човек, който никога не я е чел задълбочено, с молитва за ръководство, може да твърди, че е написана от човек. В нея има толкова уникални връзки между стиховете и разкрития, които никога не могат да бъдат схванати от пръв прочит, а само при перфектно познаване на цялата Библия. Мат22:29-заблуждавате се, като не знаете писанията. Дори атеисти, пожелали да се задълбочат в нея, за да докажат, човешкия и произход, са падали в преклонение пред Божието величие и са ставали смирени християни.
Основната причина Библията да не е сред любимите книги на мнозинството, да бъде гонена, преследвана и отхвърляна е не, защото е лъжлива или „писана от човек”, а защото се боят от нейната истина. Тя изобличава грешния човек и осъжда греха. Отхвърлят я и поради невежество или религиозен фанатизъм. Ако човек желае да не се съобразява с ничий авторитет, твърдението, че няма Бог е „добра идея”, с която да приспи съвестта си. Е, тогава ще трябва да приеме, че има маймунски произход, но пък понятия като морал, съвест и нравственост стават относителни и губят смисъла си. Това е основната причини за моралното разложение днес, светът се превръща в склад с провизии, от които трябва максимално да се възползувам днес, защото утре може да умра.
Основна цел на Бог чрез Библията е да ни запознае със Спасителния План -невероятно безценно богатство. Единствена тя разкрива Божиите действия, планове и цели, Божият характер и Личност, Неговата удивителна, неописуема любов към нас и ни посочва верния и единствен път до Него. Нещо, което никой смъртен не може да знае без Божията воля. Единствено тя говори за обновяване на земята, за възкресение и вечен живот, за желанието Му да Го обикнем с цялото си сърце, душа и ум. Единствената книга, от която можем да научим истинската тайна на вечната младост. Дава отговори на най-важните въпроси, който вълнуват мислещия човек: как се е появил света, злото, какво става след смъртта, какъв е смисъл на човешкия живот и много други. Единствена разкрива лъжите на сатана, с които подменя изключително ценните, стойностни неща, с абсолютно безстойностни фалшификати. Исая52:3 Продадохте се за нищо.
Тя е уникална по своя произход. Писана в продължение на 1600г от повече от 40 пророци, живели по различно време, без да се познават са писали в пълен синхрон. Имали са и различно образование, произход, професии- царе, професори, мъдреци, министри, съдии, генерали, рибари, овчари, говедари, свещеници. Библията е писана и на различни места и на 3 езика. Тя съдържа история, поезия, проза, философия, военни доклади, закони, право, нравоучение и пророчества. Въпреки, че съдържа 66 книги, те са в поразителна хармония и единство в съдържанието, взаимно се допълват като едно неделимо цяло. Всичко това е уникално доказателство за това, че има един единствен Автор- Бог. Как става предаването на вестите? В Откр1:1,2 е описана много подробно веригата, по която се предава едно пророчество: Бог Отец, Христос, ангел, пророк и пророка го съобщава на народа. Тази връзка се осъществява, чрез Св. Дух: 2Тим3:16Всичкото писание е боговдъхновено”; Езек1:3 Господното слово дойде нарочно към свещеника Езекиила, и Господната ръка биде върху него и видях…” Авакум2:2„Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно” На много места е написано:”Господ ми каза”,„Господ ми показа”,”Бог ми се яви”,”Бог ми показа” Откр.1:10-„Бях в изтъпление чрез Духа и чух зад себе си силен глас, който казваше: каквото виждаш напиши на книга”,Откр.3:7-„До ангела на фил. църква пиши: Това казва Светият”; Ерем30:2;36:4, Исая30:8 Вземи си един свитък та напиши в него всичките думи които ти говорих. В края непроменимостта е утвърдена от Бог със следните думи -Откр22:18Аз свидетелствувам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга и, ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота. Пророците са хора, изцяло посветени на Бог, вършещи волята Му и специално избрани, подготвени, одобрени от Него. Те са описвали, според най-добрите си възможности, това, което Бог им е казал или показал. Истинският пророк докато получава видения от Бог не диша!, но сърцето му бие, очите му са широко отворени, загубва естествената си сила и пада на земята, но се изправя, изпълвайки се със свръхестествена сила. Дан10:16,17. И, ето, един подобен на човешки син се допря до устните ми. Тогава отворих устата си та говорих, като рекох на оногоз, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха, и не остава сила в мене.
Защото как може слугата на тоя мой господар да говори с тоя мой господар? понеже веднага не остана никаква сила в мене, па и дишане не остана в мене.
Библията е най-старата книга, оцеляла до днес в толкова запазен вид. Оригиналният текст на Библията не е променен, въпреки че има 25хиляди преписи и фрагменти. За Бог, който е създал вселената е дреболия да опази писмото си до човека, чрез което Му се открива. Прочутите пергаментни свитъци, намерени през 1947 г. край Мъртво море потвърждават, че оригиналният смисъл е запазен. Тя е не унищожима ,понеже е Божие слово. Най-тежко преследвана и изгаряна през цялото това време, тя пак е най: най-превежданата, най-печатаната- 60 милиона екземпляра годишно, най-разпространената, най-четената. Вместо да е само няколко музейни екземпляра. Преведена е на над 1800 езика. 1Петр1:24-„Божието слово трае до века“.
Нещо изключително важно, тя не се нуждае от човек, за да бъде тълкувана! Тя сама тълкува себе си!!!! В стиховете по-надолу или в друга библейска книга. Трябва да се извадят всички стихове по темата от цялата Библия и като се прочетат става ясно, какво е становището на Библията по този въпрос. А ако текста е пропрочески се търси тълкуванието на дадения символ в пророческите текстве. Задължително е ако даден стих е неясен, да се четат предходните и следващите, за да се изясни, в каква връзка е казан! Това е защита от заблуди и зложелатели, и доказателство за Божествения и произход. Например Откровение се изяснява чрез Данаил, Изход, Езекил и др.
Удивително качество е нейната истинност и не противоречивост. Йоан17:17„освети ги чрез истината, защото твоето слово е истина”. Тя говори винаги истината, какъвто и въпрос да разглежда. Много хипотези и теории са се сменяли в науката, докато се установи истината в дадена област. И тук сме свидетели на едно изумително обстоятелство: Като се изясни дадена научна истина, винаги се покрива със становището на Библията. Друга уникалност на Библията е нейното въздействие върху човека. Мъдреци, философи и социолози са мечтаели да преобразят и подобрят света и облагородят човека. Постигнатото е твърде малко или нищо. Но онова, което никой друг не е в състояние да направи, Библията е постигнала с хиляди хора. Ненадмината е в силата си да променя характера на човека! Литературата, педагогиката, изкуството дават някаква култура, възпитание, етикеция, но не могат да променят лошата природа на човека, не могат да го спасят от греха. Тя единствена ни учи на най-високия морал -небесния. Човек става по-благороден, ако я чете всеки ден-Деян17:11 беряните бяха по-благородни, защото приеха без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.
Последното и най-голямо чудо на Библията, са нейните пророчества. Около 30% от нея са пророчества. Стотици предсказания от различен характер: за историческото развитие на света, за Месия (Христос), за събитията на последното време, за крайната съдба на света и човечеството и т.н. Освен в Библията, в никоя от свещените книги на народите или в друга литература, няма точни пророчества, точно им покритие с историята са божественият печат на Библията. Сам Бог се позовава на това: “Помнете предишните неща от древността, защото Аз съм Бог и няма друг... Който от началото изявявам края и от древните времена не станалите още неща.. Ето, нещата предсказани от начало се сбъднаха, И Аз ви известявам нови, Преди да се появят, казвам ви ги.“Исая 46:9; 2Петр1:21 никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога”; Йоан13:19 отсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз това, което рекох. Когато нещо е пророкувано, всяко усилие да се осуети завършва с неуспех. Известно е възхищението и преклонението на много от най-велики умове на земята пред Бог и Библията: Айнщайн, Нютон, Хегел, Кант, Пастьор, Волтер, Русо. Книгата „50 нобелови лауреати и други велики учени за вярата им в Бог” ясно разкрива техните думи. nobelisti.com; youtube.com/watch?v=xlCf44hMTrQ видео
Христос, дойде да ни изяви Бог, и винаги сравняваше думите си и делата си с Писанието, за да ни научи и ние да правим така и да ни увери в 100%вата ѝ достоверност!! “както е писано, за да се изпълни писаното“. Други интересни факти: От всички основатели на религии единствено гроба на Христос е празен, и дори нещо повече Той единствен е създал религия преди да се роди!- Матей11:3Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?“ Няма нито един храм в който да се съхраняват реликви от Неговото тяло! Той възкръсна! За това свидетелстват над 500 души в библията и други исторически книги. Единствено Христос има претенции да е Бог и да е без грях. Единствен е заявил: ”Аз съм пътя, истината и живота, и никой не може да стигне до Бога освен чрез Мен”Йоан11:25Фил2:6. Отрече се, заради нас от Всичко и взе образ на слуга и стана послушен до съмърт“ въпреки че е Бог. Живял на земята преди 2000г., днес все още е най-известния в света. Името Му е най-споменаваното име от хората. Днес Той има най-голямото влияние в този свят. Много велики личности са живели до сега и в историята, но никой от тях не е успявал да донесе толкова мащабна и трайна промяна в света. Раздели календара на преди и след, на стара и нова ера. Милиони са хората които и днес, в 21-ви век, на модерните технологии твърдят, че същият Христос, е променил живота им, след като са преживяли лична среща с него. Ако Библията беше написана от човек, то Христос -Царя на Всемира, нямаше да се роди в обор и да живее в бедност, лишения и труд, а щеше да е в царски палат. Нямаше да бъде слуга, а щяха да му слугуват. Щеше да бъде най-почетения измежду хората, а не предаден, бит, унижен, хулен, разпънат и подиграван. Нямаше да се отрече от всичко, а щеше да получи всичко. Нямаше да се отричат от Него, а щяха да Го ценят и уважават, нямаше да нарече Юда –приятел!, а предател. Нямаше да се моли за прощение на греховете на своите екзекутори, а щеше да ги проклина. Неговите последователи нямаше да бъдат бедни рибари, нямаше да преживяват гонения, бичувания и смърт. Свещениците, който заповядаха гроба да се пази здраво, нямаше да премълчат и защитят войниците, ако те найстина бяха заспали и тялото откраднато, а биха ги разкъсали. Учениците изпокрили се от страх при разпятието, нямаше да тръгнат смело да разгласяват възкресението Му, заплащайки с живота си. Христос първо ни даде безупречен пример за всичко, пример на невероятно смирение и после ни каза да Го последваме. Кой цар е бил безупречен пример за подражание, а това е Твореца на всемира? При всичката наша омърсеност с грехове, Христос не се срамува да ни нарича братя. Човек не би могъл да измисли книга, където се говори за толкова велика любов- Могъщия Творец на Вселената се унижава до толкова, за да спаси онези, които не заслужават да живеят и един миг.(Лука2:7 роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.” Матей8:20 Човешкият Син няма где глава да подслони” ; Лука2:51Той слезе с родителите си и дойде в Назарет, и там им се покоряваше” Мат20:28 Човешкият Син не дойде да му служат, но да служи,
Как да четем Библията за да я разбираме правилно?: Тя е храна за душата! За да не сме духовно мъртви от глад. 1.Добре е, да сме на тихо и спокойно място 2.Да помолим Бог, Лично да ни говори чрез нея 3.Да осъзнаем, че вече сме в присъствието на Великия Бог 4.Прочетете няколко пъти пасажа и размишлявайте какво ми говори на мен? и как мога да го приложа? 4.Задавайте много въпроси на Бог, това ще Го зарадва! 5.Изчакайте за отговори 6.Предайте се на Божието влияние, дайте Му свободен достъп до вашето сърце и ум за да може да действа. 7.Доверете Му се –починете си в Неговото присъствие. 8.Четете и изучавайте 1 глава или една книга докато я разберете. Или изучавате една тема, като с конкорданс, извадите всички стихове по темата. 9.Споделете с други наученото, ако желаят 10.Приложете наученото в живота си, само след прилагането му Бог ни дава нова светлина. 11.Да се чете всеки ден